Безгрешен, който е да хвърли пръв
„Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Евангелието от Йоана, глава 8, стих 7
Бе грешница, прелюбодейка – тя,
тъй стръвно я преследваше смъртта.
Бе близо, все по-близо – гибелта,
с мъжете, хулещи я за страстта.
Все книжници и фарисеи. В хор
крещяха, с мъст – "На смърт, на смърт и мор!
Че се отдаде грешно и без срам".
И свлече се. Иисус стоеше там.
– Учителю - му казаха тогаз.
– Мойсей ни завеща Закона с власт:
на смърт със камъни – в единен глас.
– Какво ще кажеш ти, затуй, на нас? –
с подмолна цел те Бог да изкушат,
а после злобно да го обвинят,
че не почита Божият закон.
Жената чакаше – безмълвен стон.
Наведе се Иисус, написа с пръст,
мъжете го следяха с дива мъст.
Изправи се пречист, с невинна кръв:
– Безгрешен, който е да хвърли пръв.
Но в миг настана паника и смут,
че отговорът бе смирен, нечут.
И всеки го обзе невиждан страх,
и всеки виждаше си своя грях,
но не един, а много грехове -
разюздани и страшни зверове.
И цялото пълчище тръгна с вой:
– Кой е безгрешен? Кой ще хвърли, кой?
А само тя остана с Бога там,
потънала в дълбок и искрен срам.
Усетила, че е в живота нов
и Бог е истина, и е любов.
Сълзите капеха подобно кръв:
"Безгрешен, който е да хвърли пръв."
– Не те осъди никой.
– Боже – не –
жената плачеше на колене.
Спасена бе от лудият им гняв.
Смили се Бог – безгрешен и всеправ.
– И аз не те осъждам, тъй че си иди
и повече не съгрешавай ти.
Смили се и животът ѝ дари.
Не я осъди с дума, с жест дори.
И в няма благодарност тръгна тя,
открила Бог – прощаващ в любовта.
Жив хляб и светлината на света,
път, истина, живот. Благ в милостта.
Пресвят, Пречист, за нас на кръст умря,
възкръсна, помири ни със Отца.
Смирение и прошка, и любов
зове Законът Божи - свят и нов.
Любов към Бог, към ближния до теб
като към себе си. А не свиреп,
нито пък алчен, груб и завистлив.
Прещедър в прошка, благ и милостив.
И мъртъв за света, а в Бога – жив.
Дори и да изглеждаш юродив.
Бележка под линия
Юродив, юродиви (на ц.сл. глупав, безумен) – категория светци (блажени), приел подвига "юродство заради Христа" и чрез изобразяване на външно, видимо безумие целял достигането на вътрешно смирение. Юродивите са ходили зиме боси и почти без дрехи, но са пророчествали, вършели са чудеса и смело са изобличавали неправедните управници. – източник http://www.pravoslavieto.com/rechnik/index.htm; https://www.pravoslavie.bg/Праксис/Юродивите - заради-Христа/
© Милена Френкева All rights reserved.
