Безгрижно
Отворила съм се към тебе,
подобно морска раковина.
Невинна, крехка като бебе,
от шепите ти пия вино.
Леглото ми от снощи помни
дъха ти, смесил се със моя.
Под жълто-розовите стомни
на залеза, аз станах твоя.
Часовникът тиктака, буден,
а делникът – гладник, те лапа.
Сънят ми те изпраща муден,
безгрижни спомени нацапал.
Сега те чакам да се върнеш
и да изплуваш сух от мрака.
В прегръдките ти да се гмурна,
като граблива, мокра сврака.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados
