Отворила съм се към тебе,
подобно морска раковина.
Невинна, крехка като бебе,
от шепите ти пия вино.
Леглото ми от снощи помни
дъха ти, смесил се със моя.
Под жълто-розовите стомни
на залеза, аз станах твоя.
Часовникът тиктака, буден,
а делникът – гладник, те лапа.
Сънят ми те изпраща муден,
безгрижни спомени нацапал.
Сега те чакам да се върнеш
и да изплуваш сух от мрака.
В прегръдките ти да се гмурна,
като граблива, мокра сврака.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
Хубав стих,Лили!