13 июн. 2013 г., 12:40  

Безгрижно

1.3K 0 6

 

Отворила съм се към тебе,

подобно морска раковина.

Невинна, крехка като бебе,

от шепите ти пия вино.

Леглото ми от снощи помни

дъха ти, смесил се със моя.

Под жълто-розовите стомни

на залеза, аз станах твоя.

Часовникът тиктака, буден,

а делникът – гладник, те лапа.

Сънят ми те изпраща муден,

безгрижни спомени нацапал.

Сега те чакам да се върнеш

и да изплуваш сух от мрака.

В прегръдките ти да се гмурна,

като граблива, мокра сврака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Кашукеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...