6 sept 2014, 14:50

Безидейно 

  Poesía » Otra
572 0 1

Косите ù ме съдеха, аз зная,

в заплетените възли си личеше,

така и не успя да ми прости до края

за безочието на злодея вечен. 

 

Уморена от анафори,

замаяна от  алегории,

валят навън хиперболи,

наречия и прочие,

без капчица изтънчена еуфория...

 

 

 

 

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??