Безидейно
Косите ù ме съдеха, аз зная,
в заплетените възли си личеше,
така и не успя да ми прости до края
за безочието на злодея вечен.
Уморена от анафори,
замаяна от алегории,
валят навън хиперболи,
наречия и прочие,
без капчица изтънчена еуфория...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Вълчева Все права защищены