Безидейно
901
0
1
Косите ù ме съдеха, аз зная,
в заплетените възли си личеше,
така и не успя да ми прости до края
за безочието на злодея вечен.
Уморена от анафори,
замаяна от алегории,
валят навън хиперболи,
наречия и прочие,
без капчица изтънчена еуфория...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
