6.09.2014 г., 14:50 ч.

Безидейно 

  Поезия » Друга
571 0 1

Косите ù ме съдеха, аз зная,

в заплетените възли си личеше,

така и не успя да ми прости до края

за безочието на злодея вечен. 

 

Уморена от анафори,

замаяна от  алегории,

валят навън хиперболи,

наречия и прочие,

без капчица изтънчена еуфория...

 

 

 

 

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??