Безидейно

6.09.2014 г., 14:50 ч.

Поезия » Друга

663 0 1

Косите ù ме съдеха, аз зная,
в заплетените възли си личеше,
така и не успя да ми прости до края
за безочието на злодея вечен.
Уморена от анафори,
замаяна от алегории,
валят навън хиперболи,
наречия и прочие,
без капчица изтънчена еуфория...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безидейно

Искате да прочетете повече?

Предложения