31 ene 2009, 21:31

Безимен глас 

  Poesía » Otra
469 0 4

                                   В душата някакъв ръждив болт се скъса.

                                   И чугунени стружки наместо сълзи от тогаз валят!

                                   Наносните валове цапат с мастило душата.

                                    Думите съхнат по белия лист!

                                    . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

                                    ... Идваш непознат без дом и храна,

                                    без пари и приятели, премръзнал и кален.

                                    В големия цирк сред клоуни модни си клоун нов!

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Песимистично.
  • Лирическият герой е обиден на света. Защо?
    (Когато сме обидени, това рефлектира върху самите нас. Трябва да се учим да пропускаме обидата, иначе ще ни погуби...)
    Така усетих аз стиха ти. Обичай се и обичай. Поздрав.
  • !
    Поздрав!
  • ... В душата някакъв ръждив болт се скъса.

    И чугунени стружки наместо сълзи от тогаз валят!....


    Страхотно е!!!
    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??