В душата някакъв ръждив болт се скъса.
И чугунени стружки наместо сълзи от тогаз валят!
Наносните валове цапат с мастило душата.
Думите съхнат по белия лист!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
... Идваш непознат без дом и храна,
без пари и приятели, премръзнал и кален.
В големия цирк сред клоуни модни си клоун нов!
© Петко Петков Всички права запазени