Безимен глас
В душата някакъв ръждив болт се скъса.
И чугунени стружки наместо сълзи от тогаз валят!
Наносните валове цапат с мастило душата.
Думите съхнат по белия лист!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
... Идваш непознат без дом и храна,
без пари и приятели, премръзнал и кален.
В големия цирк сред клоуни модни си клоун нов!
© Петко Петков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Песимистично.
-
Лирическият герой е обиден на света. Защо?
(Когато сме обидени, това рефлектира върху самите нас. Трябва да се учим да пропускаме обидата, иначе ще ни погуби...)
Така усетих аз стиха ти. Обичай се и обичай. Поздрав. -
!
Поздрав! -
... В душата някакъв ръждив болт се скъса.
И чугунени стружки наместо сълзи от тогаз валят!....
Страхотно е!!!
Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
