Безименната

dangerous_mouse (Ден)
21 112

20 abr 2008, 15:30

Poesía » Otra

700 0 1

Пореден звън,

пореден нов и интересен ден,

енергично стана от сън -

безименната, сякаш я виждам пред мен.

Тя луда глава си пада

и щуротии прави какви ли не,

към наркотиците дори посяга,

ала все има оправдание.

"Той е с мен и ме закриля" -

тя изрича в своя защита,

но въпроси много повдига,

дали лъжи не преплита.

И в миг на лудост тя решава -

ще докаже своята "правота",

въпреки че себе си добре познава,

честна е само, когато спи - през нощта.

Пазителят е част от измислица голяма,

живот в съзнание човешко,

тя съчинява си дори и за двама,

но накрая всеки прави грешки.

И тръгна тя към каньона голям

с мисълта, че ще се справи,

но със себе си човек трябва да е прям,

да признае, че не ще се оправи.

И скочи тя пред тъплата огромна,

скочи и извика: "Боже, ела тук",

ала молитвата явно беше скромна

и всичко стана буквално напук.

Така и Бог не се показа,

очевидно всеки безверник остава сам,

безименната направо отряза,

а тя - знаете какво стана на скалите там.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.