Безименната

Пореден звън, пореден нов и интересен ден, енергично стана от сън - безименната, сякаш я виждам пред мен. Тя луда глава си пада и щуротии прави какви ли не, към наркотиците дори посяга, ала все има оправдание. "Той е с мен и ме закриля" - тя изрича в своя защита, но въпроси много повдига, дали лъжи не преплита. И в миг на лудост тя решава - ще докаже своята "правота", въпреки че себе си добре познава, честна е само, когато спи - през нощта. Пазителят е част от измислица голяма, живот в съзнание човешко, тя съчинява си дори и за двама, но накрая всеки прави грешки. И тръгна тя към каньона голям с мисълта, че ще се справи, но със себе си човек трябва да е прям, да признае, че не ще се оправи. И скочи тя пред тъплата огромна, скочи и извика: "Боже, ела тук", ала молитвата явно беше скромна и всичко стана буквално напук. Така и Бог не се показа, очевидно всеки безверник остава сам, безименната направо отряза, а тя - знаете какво стана на скалите там.