dangerous_mouse (Ден)
21 112
20 апр. 2008 г., 15:30

Безименната 

  Поэзия » Другая
699 0 1
Пореден звън,
пореден нов и интересен ден,
енергично стана от сън -
безименната, сякаш я виждам пред мен.
Тя луда глава си пада
и щуротии прави какви ли не,
към наркотиците дори посяга,
ала все има оправдание.
"Той е с мен и ме закриля" -
тя изрича в своя защита,
но въпроси много повдига,
дали лъжи не преплита.
И в миг на лудост тя решава -
ще докаже своята "правота",
въпреки че себе си добре познава,
честна е само, когато спи - през нощта.
Пазителят е част от измислица голяма,
живот в съзнание човешко,
тя съчинява си дори и за двама,
но накрая всеки прави грешки.
И тръгна тя към каньона голям
с мисълта, че ще се справи,
но със себе си човек трябва да е прям,
да признае, че не ще се оправи.
И скочи тя пред тъплата огромна,
скочи и извика: "Боже, ела тук",
ала молитвата явно беше скромна
и всичко стана буквално напук.
Така и Бог не се показа,
очевидно всеки безверник остава сам,
безименната направо отряза,
а тя - знаете какво стана на скалите там.

© Ден Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Очарована съм!
    Мисля, че спрямо предишните ти стихотворения има нещо променено, нещо, което привлича моя нрав...
Предложения
: ??:??