8 jul 2010, 12:04

Безизходица

4.4K 1 52

И знаем,
няма начин да сме двама.
Раздяла е,
но... как да го опиша?
Попита ме.
Но част от мен я няма.

И точно тази част ли ще обичаш?

А, знаеш,
няма как да не боли.
Земята се върти.
Дори в еклипса.
Попитах те.
Но част от теб мълчи.

И точно този глас така ми липсва...

 

12.11.2009

 

--

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Допадна ми, и още как... чела съм го и преди, и мога да кажа, че страшно много ми харесва! Браво!
  • Тази емоция съвпада с моята емоция, която нося като момент в света си.Болката винаги води до процес на освобождаване, на преосмисляне и издигане на нови посоки в битието ни. Дори си мисля, че болката е по - ценна от щастието, защото единствено тя пречиства духа ни и ни извисява, щастието е илязия на ума ни сякаш. Какво е раздялата ако не болка от загуба на една илюзия, но преодоляването на това води до катарзис.Преживях загубата на голямата си любов и разочарование от нови любови и станах по истинска и силна, зщото отвъд болката и страха стои духа на Вселената, източникът на истинското ни съществуване.
    Харесва ми начина, по който усещаш порядъка на една разпадаща се емоция като математическа регресия, да рамкираш хаоса на емоцията в последователност изисква добро усещане за цикличност, определено си добър в анализа на една случка или събитие, поздравления, Тома!
  • Просто е прекрасно кратко, въздействащо, и оставя следа след прочита Браво !
  • "А, знаеш,
    няма как да не боли."
    ... !!!
  • Кратко, емоционално, вълнуващо...
    Поздрави, Тома!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...