8.07.2010 г., 12:04

Безизходица

4.4K 1 52

И знаем,
няма начин да сме двама.
Раздяла е,
но... как да го опиша?
Попита ме.
Но част от мен я няма.

И точно тази част ли ще обичаш?

А, знаеш,
няма как да не боли.
Земята се върти.
Дори в еклипса.
Попитах те.
Но част от теб мълчи.

И точно този глас така ми липсва...

 

12.11.2009

 

--

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Допадна ми, и още как... чела съм го и преди, и мога да кажа, че страшно много ми харесва! Браво!
  • Тази емоция съвпада с моята емоция, която нося като момент в света си.Болката винаги води до процес на освобождаване, на преосмисляне и издигане на нови посоки в битието ни. Дори си мисля, че болката е по - ценна от щастието, защото единствено тя пречиства духа ни и ни извисява, щастието е илязия на ума ни сякаш. Какво е раздялата ако не болка от загуба на една илюзия, но преодоляването на това води до катарзис.Преживях загубата на голямата си любов и разочарование от нови любови и станах по истинска и силна, зщото отвъд болката и страха стои духа на Вселената, източникът на истинското ни съществуване.
    Харесва ми начина, по който усещаш порядъка на една разпадаща се емоция като математическа регресия, да рамкираш хаоса на емоцията в последователност изисква добро усещане за цикличност, определено си добър в анализа на една случка или събитие, поздравления, Тома!
  • Просто е прекрасно кратко, въздействащо, и оставя следа след прочита Браво !
  • "А, знаеш,
    няма как да не боли."
    ... !!!
  • Кратко, емоционално, вълнуващо...
    Поздрави, Тома!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...