8.07.2010 г., 12:04

Безизходица

4.4K 1 52

И знаем,
няма начин да сме двама.
Раздяла е,
но... как да го опиша?
Попита ме.
Но част от мен я няма.

И точно тази част ли ще обичаш?

А, знаеш,
няма как да не боли.
Земята се върти.
Дори в еклипса.
Попитах те.
Но част от теб мълчи.

И точно този глас така ми липсва...

 

12.11.2009

 

--

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Допадна ми, и още как... чела съм го и преди, и мога да кажа, че страшно много ми харесва! Браво!
  • Тази емоция съвпада с моята емоция, която нося като момент в света си.Болката винаги води до процес на освобождаване, на преосмисляне и издигане на нови посоки в битието ни. Дори си мисля, че болката е по - ценна от щастието, защото единствено тя пречиства духа ни и ни извисява, щастието е илязия на ума ни сякаш. Какво е раздялата ако не болка от загуба на една илюзия, но преодоляването на това води до катарзис.Преживях загубата на голямата си любов и разочарование от нови любови и станах по истинска и силна, зщото отвъд болката и страха стои духа на Вселената, източникът на истинското ни съществуване.
    Харесва ми начина, по който усещаш порядъка на една разпадаща се емоция като математическа регресия, да рамкираш хаоса на емоцията в последователност изисква добро усещане за цикличност, определено си добър в анализа на една случка или събитие, поздравления, Тома!
  • Просто е прекрасно кратко, въздействащо, и оставя следа след прочита Браво !
  • "А, знаеш,
    няма как да не боли."
    ... !!!
  • Кратко, емоционално, вълнуващо...
    Поздрави, Тома!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...