20 jun 2013, 18:50

Безжизнени очи

  Poesía
729 0 2

Безжизнени очи ме гледат насреща,

човекът е жив, но духът е заспал

и гледа ме тъпо опулен отсреща

той нищо от животът си не е разбрал.

 

Бит и материя са всичко за него,

хотел и почивка - мечтана съдба,

колата и къщата - негово его,

часовника, пурата - властна ръка.

 

Недей да ме гледаш опулен отсреща,

вземи се в ръце заобичай света,

това ще е твойта последна надежда

за да узнаеш, че имаш душа.

 

 

Не слушаш ли сърцето си, няма сила, която да те извади от капана на битието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...