Jun 20, 2013, 6:50 PM

Безжизнени очи

  Poetry
727 0 2

Безжизнени очи ме гледат насреща,

човекът е жив, но духът е заспал

и гледа ме тъпо опулен отсреща

той нищо от животът си не е разбрал.

 

Бит и материя са всичко за него,

хотел и почивка - мечтана съдба,

колата и къщата - негово его,

часовника, пурата - властна ръка.

 

Недей да ме гледаш опулен отсреща,

вземи се в ръце заобичай света,

това ще е твойта последна надежда

за да узнаеш, че имаш душа.

 

 

Не слушаш ли сърцето си, няма сила, която да те извади от капана на битието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...