Jun 20, 2013, 6:50 PM

Безжизнени очи

  Poetry
722 0 2

Безжизнени очи ме гледат насреща,

човекът е жив, но духът е заспал

и гледа ме тъпо опулен отсреща

той нищо от животът си не е разбрал.

 

Бит и материя са всичко за него,

хотел и почивка - мечтана съдба,

колата и къщата - негово его,

часовника, пурата - властна ръка.

 

Недей да ме гледаш опулен отсреща,

вземи се в ръце заобичай света,

това ще е твойта последна надежда

за да узнаеш, че имаш душа.

 

 

Не слушаш ли сърцето си, няма сила, която да те извади от капана на битието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....