1 jul 2010, 23:14

Безкоментарно... 

  Poesía » Otra
438 0 1

От мокрото крилата ми провиснаха. 
В мечти се давех кални, заблатени. 
И в ритъма на пулс ушите писнаха. 
Затърсих сили - скалноустремени. 
От нищото втъках се в цялото, 
пресукано, непричинено. 
Подритнах сивото, целунах бялото, 
по-чисто, неосиновено... 
Строших си мислите и в тези новите 
небето вкарах да се шири... 
Живях по-жив, изпих отровите, 
с които в туй небе оставих дири...

© Ботьо Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??