Безкоментарно...
От мокрото крилата ми провиснаха.
В мечти се давех кални, заблатени.
И в ритъма на пулс ушите писнаха.
Затърсих сили - скалноустремени.
От нищото втъках се в цялото,
пресукано, непричинено.
Подритнах сивото, целунах бялото,
по-чисто, неосиновено...
Строших си мислите и в тези новите
небето вкарах да се шири...
Живях по-жив, изпих отровите,
с които в туй небе оставих дири...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ботьо Петков Todos los derechos reservados
