1.07.2010 г., 23:14 ч.

Безкоментарно... 

  Поезия » Друга
431 0 1

От мокрото крилата ми провиснаха. 
В мечти се давех кални, заблатени. 
И в ритъма на пулс ушите писнаха. 
Затърсих сили - скалноустремени. 
От нищото втъках се в цялото, 
пресукано, непричинено. 
Подритнах сивото, целунах бялото, 
по-чисто, неосиновено... 
Строших си мислите и в тези новите 
небето вкарах да се шири... 
Живях по-жив, изпих отровите, 
с които в туй небе оставих дири...

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??