От мокрото крилата ми провиснаха.
В мечти се давех кални, заблатени.
И в ритъма на пулс ушите писнаха.
Затърсих сили - скалноустремени.
От нищото втъках се в цялото,
пресукано, непричинено.
Подритнах сивото, целунах бялото,
по-чисто, неосиновено...
Строших си мислите и в тези новите
небето вкарах да се шири...
Живях по-жив, изпих отровите,
с които в туй небе оставих дири...
© Ботьо Петков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
