23 may 2014, 9:48

Безкраен Лабиринт

  Poesía » Otra
891 0 3
Умът ми е като лудница
Кръв или вино пия
Зад стените на разума
Сънищата в черно се крият

Стигнах до врата неотваряна
Ще бъда господарят на нощта
Душата плаче ли плаче
Защо искам да умра

При мисълта за следващото утро
От болка аз горя
В безконечен лабиринт се лутам
Бягам и крещя

Мога да продам душата си
Сърцето кърви от тежките думи
Аз не съм смъртта за теб
В пристъп на безумие

Свещта гори пред мен
И пламъкът се взира в очите
С надеждата че пак ще има ден
В който завинаги ще спрат сълзите

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златин Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...