Безкраен Лабиринт
Умът ми е като лудница
Кръв или вино пия
Зад стените на разума
Сънищата в черно се крият
Стигнах до врата неотваряна
Ще бъда господарят на нощта
Душата плаче ли плаче
Защо искам да умра
При мисълта за следващото утро
От болка аз горя
В безконечен лабиринт се лутам
Бягам и крещя
Мога да продам душата си
Сърцето кърви от тежките думи
Аз не съм смъртта за теб
В пристъп на безумие
Свещта гори пред мен
И пламъкът се взира в очите
С надеждата че пак ще има ден
В който завинаги ще спрат сълзите
Кръв или вино пия
Зад стените на разума
Сънищата в черно се крият
Стигнах до врата неотваряна
Ще бъда господарят на нощта
Душата плаче ли плаче
Защо искам да умра
При мисълта за следващото утро
От болка аз горя
В безконечен лабиринт се лутам
Бягам и крещя
Мога да продам душата си
Сърцето кърви от тежките думи
Аз не съм смъртта за теб
В пристъп на безумие
Свещта гори пред мен
И пламъкът се взира в очите
С надеждата че пак ще има ден
В който завинаги ще спрат сълзите
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златин Неделчев Всички права запазени
