zyklon (Златин Неделчев) zyklon (Златин Неделчев)
25
May 23, 2014, 9:48 AM

Безкраен Лабиринт

  Poetry » Other
882 0 3
Умът ми е като лудница
Кръв или вино пия
Зад стените на разума
Сънищата в черно се крият

Стигнах до врата неотваряна
Ще бъда господарят на нощта
Душата плаче ли плаче
Защо искам да умра

При мисълта за следващото утро
От болка аз горя
В безконечен лабиринт се лутам
Бягам и крещя

Мога да продам душата си
Сърцето кърви от тежките думи
Аз не съм смъртта за теб
В пристъп на безумие

Свещта гори пред мен
И пламъкът се взира в очите
С надеждата че пак ще има ден
В който завинаги ще спрат сълзите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златин Неделчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0