Безкрайна планинска река

16 abr 2013, 8:37

Poesía » Otra

600 0 3

Мариела Пидева

Ако някой ден изведнъж полудея

и следа не остане от мен,

няма да има огромно значение

какво съм направила, или пък не.

Коя съм била, ще остане забравено –

бях безкрайна планинска река,

която невидима, от Беклемето

слизаше, търсеща своя Троян.

Която носеше чак до Терзийско

аромата на ягоди, гъби и мед,

за да отдъхне пред старата къща

на пейката, що стоеше отпред.

А там ме посрещаше спомен далечен

за шумната глъчка на четири внучета.

Дето под старата дворна череша

дядо направи им някога люлка.

За да усетят на детството полъха

и в игри да порастнат, и в песен;

напълнил грижливо вода в стомната

от извора Слатина прясно донесена.

И тъй, събрала сили, потичах

отново по склона с буйно течение.

И преди нощта да падне, пристигах

в Кнежки лъг, на кьошка да седна.

Сред предците – отдавна оплакани –

с топла пита за тайна вечеря,

която приживе така недочакаха...

Безкрайна планинска река бях... И безвремие!

08.09.2010

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariele (Мариела Пидева)

2013-04-16T23:50:44+03:00

Имаме си невероятна природа, а аз заспивам и се събуждам със споменните си за нея. Тях никой не може да ми отнеме. Аз ви благодаря за вниманието
lindastefani (Камелия)

2013-04-16T21:27:41+03:00

Благодаря ти за чудесните сантименти !!! Побиха ме тръпчици, защото си представих всичко това от нашия роден град !!! Благодаря ти !!!
radiola (Рада Димова)

2013-04-16T19:44:26+03:00

Много ми харесва този край на България?Пренесе ме там!