mariele (Мариела Пидева)
24 84
16.04.2013 г., 8:37 ч.

Безкрайна планинска река 

  Поезия » Друга
519 0 3

Безкрайна планинска река

Мариела Пидева

 

 

Ако някой ден изведнъж полудея

и следа не остане от мен,

няма да има огромно значение

какво съм направила, или пък не.

Коя съм била, ще остане забравено –

бях безкрайна планинска река,

която невидима, от Беклемето

слизаше, търсеща своя Троян.

Която носеше чак до Терзийско

аромата на ягоди, гъби и мед,

за да отдъхне пред старата къща

на пейката, що стоеше отпред.

А там ме посрещаше спомен далечен

за шумната глъчка на четири внучета.

Дето под старата дворна череша

дядо направи им някога люлка.

За да усетят на детството полъха

и в игри да порастнат, и в песен;

напълнил грижливо вода в стомната

от извора Слатина прясно донесена.

И тъй, събрала сили, потичах

отново по склона с буйно течение.

И преди нощта да падне, пристигах

в Кнежки лъг, на кьошка да седна.

Сред предците – отдавна оплакани –

с топла пита за тайна вечеря,

която приживе така недочакаха...

Безкрайна планинска река бях... И безвремие!

 

08.09.2010

 

 

© Мариела Пидева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имаме си невероятна природа, а аз заспивам и се събуждам със споменните си за нея. Тях никой не може да ми отнеме. Аз ви благодаря за вниманието
  • Благодаря ти за чудесните сантименти !!! Побиха ме тръпчици, защото си представих всичко това от нашия роден град !!! Благодаря ти !!!
  • Много ми харесва този край на България?Пренесе ме там!
Предложения
: ??:??