Безкрайна планинска река
Безкрайна планинска река
Мариела Пидева
Ако някой ден изведнъж полудея
и следа не остане от мен,
няма да има огромно значение
какво съм направила, или пък не.
Коя съм била, ще остане забравено –
бях безкрайна планинска река,
която невидима, от Беклемето
слизаше, търсеща своя Троян.
Която носеше чак до Терзийско
аромата на ягоди, гъби и мед,
за да отдъхне пред старата къща
на пейката, що стоеше отпред.
А там ме посрещаше спомен далечен
за шумната глъчка на четири внучета.
Дето под старата дворна череша
дядо направи им някога люлка.
За да усетят на детството полъха
и в игри да порастнат, и в песен;
напълнил грижливо вода в стомната
от извора Слатина прясно донесена.
И тъй, събрала сили, потичах
отново по склона с буйно течение.
И преди нощта да падне, пристигах
в Кнежки лъг, на кьошка да седна.
Сред предците – отдавна оплакани –
с топла пита за тайна вечеря,
която приживе така недочакаха...
Безкрайна планинска река бях... И безвремие!
08.09.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Пидева Всички права запазени
