9 may 2012, 17:37

Безкрайност 

  Poesía » Otra
396 0 0

Безкрайност

 

Мълча и се взирам

в мълчаливата безкрайност на моя живот.

Как бързо годините минаха

колко често търсих от него въпрос след въпрос!

 

Висят спомени, натежали с годините,

но като послушница тръгвам с тях.

Разбирам се с тяхното мълчание

затова, че в този живот с тях изгорях.

 

Заслепена от страст и обич пияна,

лудо размахвам ръце.

Как искам неуморна да тичам,

да се срещам на чисто с живота в лице!

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??