Безкрайност
Мълча и се взирам
в мълчаливата безкрайност на моя живот.
Как бързо годините минаха
колко често търсих от него въпрос след въпрос!
Висят спомени, натежали с годините,
но като послушница тръгвам с тях.
Разбирам се с тяхното мълчание
затова, че в този живот с тях изгорях.
Заслепена от страст и обич пияна,
лудо размахвам ръце.
Как искам неуморна да тичам,
да се срещам на чисто с живота в лице!
© Мария Todos los derechos reservados