Безкрайност

Безкрайност

Мълча и се взирам

в мълчаливата безкрайност на моя живот.

Как бързо годините минаха

колко често търсих от него въпрос след въпрос!

Висят спомени, натежали с годините,

но като послушница тръгвам с тях.

Разбирам се с тяхното мълчание

затова, че в този живот с тях изгорях.

Заслепена от страст и обич пияна,

лудо размахвам ръце.

Как искам неуморна да тичам,

да се срещам на чисто с живота в лице!