9.05.2012 г., 17:37 ч.

Безкрайност 

  Поезия » Друга
395 0 0

Безкрайност

 

Мълча и се взирам

в мълчаливата безкрайност на моя живот.

Как бързо годините минаха

колко често търсих от него въпрос след въпрос!

 

Висят спомени, натежали с годините,

но като послушница тръгвам с тях.

Разбирам се с тяхното мълчание

затова, че в този живот с тях изгорях.

 

Заслепена от страст и обич пияна,

лудо размахвам ръце.

Как искам неуморна да тичам,

да се срещам на чисто с живота в лице!

 

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??