Безкрайности

Poesía » Filosófica

1.2K 3 6

От скитанията насън -

запомних само прерията необятна

на човешкото великодушие.

По каменистите пътеки на деня

ме догонват ласкавите погледи

на събудени витражи и надеждите,

събрани във очите на прозорците.

Не зная - искам ли да бъда буден,

когато уморена прерия се спре на прага ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

"Не зная - искам ли да бъда буден,"
Незнанието нищичко не значи
навярно просто порив за защита
от неизвестен и сънуван страх
от бъдеще, което се повтаря
от грешките ранили някой друг.
(Навярно ти самият си го знаеш)
Но знаеш ли, че липсваш тук?

2017-07-24T01:18:18+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

В полусън...
Много ми хареса!

2016-04-18T14:43:06+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2016-02-23T18:00:53+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Запомя се това, което ни е нужно. Нека е озарено всяко твое скитничество!

2016-02-11T13:46:32+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Всеки сам претърсва своите безкрайности за да намери в тях своето скъпоценното... за да го дари някому. Благодаря Ти!*
https://www.youtube.com/watch?v=SK6yVSDPTmU

2016-02-06T12:02:15+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0