Безкрайности

Poetry » Philosophical

1.2K 3 6

От скитанията насън -

запомних само прерията необятна

на човешкото великодушие.

По каменистите пътеки на деня

ме догонват ласкавите погледи

на събудени витражи и надеждите,

събрани във очите на прозорците.

Не зная - искам ли да бъда буден,

когато уморена прерия се спре на прага ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

"Не зная - искам ли да бъда буден,"
Незнанието нищичко не значи
навярно просто порив за защита
от неизвестен и сънуван страх
от бъдеще, което се повтаря
от грешките ранили някой друг.
(Навярно ти самият си го знаеш)
Но знаеш ли, че липсваш тук?

2017-07-24T01:18:18+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

В полусън...
Много ми хареса!

2016-04-18T14:43:06+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2016-02-23T18:00:53+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Запомя се това, което ни е нужно. Нека е озарено всяко твое скитничество!

2016-02-11T13:46:32+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Всеки сам претърсва своите безкрайности за да намери в тях своето скъпоценното... за да го дари някому. Благодаря Ти!*
https://www.youtube.com/watch?v=SK6yVSDPTmU

2016-02-06T12:02:15+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0