26.01.2016 г., 20:40 ч.

Безкрайности 

  Поезия » Философска
740 3 6

От скитанията насън  -

запомних само прерията необятна

на човешкото великодушие.

По каменистите пътеки на деня

ме догонват ласкавите погледи

на събудени витражи и надеждите,

събрани  във  очите на прозорците.

 

Не зная  -  искам ли да бъда буден,

когато уморена прерия се спре на прага ми.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Не зная - искам ли да бъда буден,"
    Незнанието нищичко не значи
    навярно просто порив за защита
    от неизвестен и сънуван страх
    от бъдеще, което се повтаря
    от грешките ранили някой друг.
    (Навярно ти самият си го знаеш)
    Но знаеш ли, че липсваш тук?
  • В полусън...
    Много ми хареса!
  • !!!
  • Запомя се това, което ни е нужно. Нека е озарено всяко твое скитничество!
  • Всеки сам претърсва своите безкрайности за да намери в тях своето скъпоценното... за да го дари някому. Благодаря Ти!*
    https://www.youtube.com/watch?v=SK6yVSDPTmU
  • Искаме, или не, все някога се събуждаме и...тръгваме по каменистите пътеки на деня! Типично твое си стихотворение, което пък направи моя ден не толкова каменист!
Предложения
: ??:??