Безкрайности

Поезия » Философска

1.2K 3 6

От скитанията насън -

запомних само прерията необятна

на човешкото великодушие.

По каменистите пътеки на деня

ме догонват ласкавите погледи

на събудени витражи и надеждите,

събрани във очите на прозорците.

Не зная - искам ли да бъда буден,

когато уморена прерия се спре на прага ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Довереница (Дочка Василева)

"Не зная - искам ли да бъда буден,"
Незнанието нищичко не значи
навярно просто порив за защита
от неизвестен и сънуван страх
от бъдеще, което се повтаря
от грешките ранили някой друг.
(Навярно ти самият си го знаеш)
Но знаеш ли, че липсваш тук?

2017-07-24T01:18:18+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

В полусън...
Много ми хареса!

2016-04-18T14:43:06+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2016-02-23T18:00:53+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Запомя се това, което ни е нужно. Нека е озарено всяко твое скитничество!

2016-02-11T13:46:32+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Всеки сам претърсва своите безкрайности за да намери в тях своето скъпоценното... за да го дари някому. Благодаря Ти!*
https://www.youtube.com/watch?v=SK6yVSDPTmU

2016-02-06T12:02:15+02:00