26 янв. 2016 г., 20:40

Безкрайности 

  Поэзия » Философская
934 3 6
От скитанията насън -
запомних само прерията необятна
на човешкото великодушие.
По каменистите пътеки на деня
ме догонват ласкавите погледи
на събудени витражи и надеждите,
събрани във очите на прозорците.
Не зная - искам ли да бъда буден,
когато уморена прерия се спре на прага ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Все права защищены

Предложения
: ??:??