Безкрайности
От скитанията насън -
запомних само прерията необятна
на човешкото великодушие.
По каменистите пътеки на деня
ме догонват ласкавите погледи
на събудени витражи и надеждите,
събрани във очите на прозорците.
Не зная - искам ли да бъда буден,
когато уморена прерия се спре на прага ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены