От скитанията насън -
запомних само прерията необятна
на човешкото великодушие.
По каменистите пътеки на деня
ме догонват ласкавите погледи
на събудени витражи и надеждите,
събрани във очите на прозорците.
Не зная - искам ли да бъда буден,
когато уморена прерия се спре на прага ми.
© Красимир Чернев Все права защищены
Незнанието нищичко не значи
навярно просто порив за защита
от неизвестен и сънуван страх
от бъдеще, което се повтаря
от грешките ранили някой друг.
(Навярно ти самият си го знаеш)
Но знаеш ли, че липсваш тук?