19 may 2011, 14:18

Безкрилно

1.5K 0 13

 

Безкрилно

 

 

Това съм аз – разцъфнал цвят,

напразно тичинките рони.

Череша дива в този свят,

все дивите пчелички гоня.

 

Протягам жадните ръце -

разлистени зелени клони,

към тях, а нежното лице

си крия в царствена корона.

 

Но те – свободни същества -

все вятъра безгрижен гонят

и с пърхащите си крилца

транзит прехвърчат мойте клони.

 

Безплодна лятото броя

отрупаните чужди клони.

Защо, о, Боже, без крила

създаде моята персона?!

 

А после идва есента

и крее тъжната корона.

И цяла зима пролетта

очаквам. Вече сто сезона.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления и тук!!!
  • пролетта ще дойде...
    дори и след сто сезона!

    поздравления, Нели...
    имаш криле!!!
  • Тошко, благодаря и за стихото, и за доверието (в чувала с песните )
  • Докато за пчели и дъжд
    мечтаеш в тъмната си зона,
    да ти се лисне изведнъж
    на тайно готви се мусона.

    Короната затуй си дръж
    далеч от мисли за триона;
    кажи на песимизма "Къш",
    недей да си кривиш фасона.

    Дори сезонът да е сух,
    недей да губиш бодър дух
    и дай с предпролетно броене.

    Чувала песни развържи,
    та да изхвръкне вън с бръмчене
    роякът, който там жужи.
  • Благодаря ви!
    Роузи, дано да си права! Жари, хуморът е житейски правдив,
    нали? Бел, и твоето цвете, и моят Йори имат заслуга. Феичке, добре дошла! Борко и Зап, прочетено с мрънкащ тон не е тъжно Бароне, благодаря, коментарът ти ме прави щастлива! Нина, радвам се на отзива ти! Майсторе, благодаря за хубавото стихче!
    За всички -

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...