19 мая 2011 г., 14:18

Безкрилно

1.5K 0 13

 

Безкрилно

 

 

Това съм аз – разцъфнал цвят,

напразно тичинките рони.

Череша дива в този свят,

все дивите пчелички гоня.

 

Протягам жадните ръце -

разлистени зелени клони,

към тях, а нежното лице

си крия в царствена корона.

 

Но те – свободни същества -

все вятъра безгрижен гонят

и с пърхащите си крилца

транзит прехвърчат мойте клони.

 

Безплодна лятото броя

отрупаните чужди клони.

Защо, о, Боже, без крила

създаде моята персона?!

 

А после идва есента

и крее тъжната корона.

И цяла зима пролетта

очаквам. Вече сто сезона.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления и тук!!!
  • пролетта ще дойде...
    дори и след сто сезона!

    поздравления, Нели...
    имаш криле!!!
  • Тошко, благодаря и за стихото, и за доверието (в чувала с песните )
  • Докато за пчели и дъжд
    мечтаеш в тъмната си зона,
    да ти се лисне изведнъж
    на тайно готви се мусона.

    Короната затуй си дръж
    далеч от мисли за триона;
    кажи на песимизма "Къш",
    недей да си кривиш фасона.

    Дори сезонът да е сух,
    недей да губиш бодър дух
    и дай с предпролетно броене.

    Чувала песни развържи,
    та да изхвръкне вън с бръмчене
    роякът, който там жужи.
  • Благодаря ви!
    Роузи, дано да си права! Жари, хуморът е житейски правдив,
    нали? Бел, и твоето цвете, и моят Йори имат заслуга. Феичке, добре дошла! Борко и Зап, прочетено с мрънкащ тон не е тъжно Бароне, благодаря, коментарът ти ме прави щастлива! Нина, радвам се на отзива ти! Майсторе, благодаря за хубавото стихче!
    За всички -

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...