19 мая 2011 г., 14:18

Безкрилно

1.5K 0 13

 

Безкрилно

 

 

Това съм аз – разцъфнал цвят,

напразно тичинките рони.

Череша дива в този свят,

все дивите пчелички гоня.

 

Протягам жадните ръце -

разлистени зелени клони,

към тях, а нежното лице

си крия в царствена корона.

 

Но те – свободни същества -

все вятъра безгрижен гонят

и с пърхащите си крилца

транзит прехвърчат мойте клони.

 

Безплодна лятото броя

отрупаните чужди клони.

Защо, о, Боже, без крила

създаде моята персона?!

 

А после идва есента

и крее тъжната корона.

И цяла зима пролетта

очаквам. Вече сто сезона.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления и тук!!!
  • пролетта ще дойде...
    дори и след сто сезона!

    поздравления, Нели...
    имаш криле!!!
  • Тошко, благодаря и за стихото, и за доверието (в чувала с песните )
  • Докато за пчели и дъжд
    мечтаеш в тъмната си зона,
    да ти се лисне изведнъж
    на тайно готви се мусона.

    Короната затуй си дръж
    далеч от мисли за триона;
    кажи на песимизма "Къш",
    недей да си кривиш фасона.

    Дори сезонът да е сух,
    недей да губиш бодър дух
    и дай с предпролетно броене.

    Чувала песни развържи,
    та да изхвръкне вън с бръмчене
    роякът, който там жужи.
  • Благодаря ви!
    Роузи, дано да си права! Жари, хуморът е житейски правдив,
    нали? Бел, и твоето цвете, и моят Йори имат заслуга. Феичке, добре дошла! Борко и Зап, прочетено с мрънкащ тон не е тъжно Бароне, благодаря, коментарът ти ме прави щастлива! Нина, радвам се на отзива ти! Майсторе, благодаря за хубавото стихче!
    За всички -

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...