Безкрилно
Безкрилно
Това съм аз – разцъфнал цвят,
напразно тичинките рони.
Череша дива в този свят,
все дивите пчелички гоня.
Протягам жадните ръце -
разлистени зелени клони,
към тях, а нежното лице
си крия в царствена корона.
Но те – свободни същества -
все вятъра безгрижен гонят
и с пърхащите си крилца
транзит прехвърчат мойте клони.
Безплодна лятото броя
отрупаните чужди клони.
Защо, о, Боже, без крила
създаде моята персона?!
А после идва есента
и крее тъжната корона.
И цяла зима пролетта
очаквам. Вече сто сезона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
)
