May 19, 2011, 2:18 PM

Безкрилно

1.5K 0 13

 

Безкрилно

 

 

Това съм аз – разцъфнал цвят,

напразно тичинките рони.

Череша дива в този свят,

все дивите пчелички гоня.

 

Протягам жадните ръце -

разлистени зелени клони,

към тях, а нежното лице

си крия в царствена корона.

 

Но те – свободни същества -

все вятъра безгрижен гонят

и с пърхащите си крилца

транзит прехвърчат мойте клони.

 

Безплодна лятото броя

отрупаните чужди клони.

Защо, о, Боже, без крила

създаде моята персона?!

 

А после идва есента

и крее тъжната корона.

И цяла зима пролетта

очаквам. Вече сто сезона.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелиса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления и тук!!!
  • пролетта ще дойде...
    дори и след сто сезона!

    поздравления, Нели...
    имаш криле!!!
  • Тошко, благодаря и за стихото, и за доверието (в чувала с песните )
  • Докато за пчели и дъжд
    мечтаеш в тъмната си зона,
    да ти се лисне изведнъж
    на тайно готви се мусона.

    Короната затуй си дръж
    далеч от мисли за триона;
    кажи на песимизма "Къш",
    недей да си кривиш фасона.

    Дори сезонът да е сух,
    недей да губиш бодър дух
    и дай с предпролетно броене.

    Чувала песни развържи,
    та да изхвръкне вън с бръмчене
    роякът, който там жужи.
  • Благодаря ви!
    Роузи, дано да си права! Жари, хуморът е житейски правдив,
    нали? Бел, и твоето цвете, и моят Йори имат заслуга. Феичке, добре дошла! Борко и Зап, прочетено с мрънкащ тон не е тъжно Бароне, благодаря, коментарът ти ме прави щастлива! Нина, радвам се на отзива ти! Майсторе, благодаря за хубавото стихче!
    За всички -

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...