May 19, 2011, 2:18 PM

Безкрилно

1.5K 0 13

 

Безкрилно

 

 

Това съм аз – разцъфнал цвят,

напразно тичинките рони.

Череша дива в този свят,

все дивите пчелички гоня.

 

Протягам жадните ръце -

разлистени зелени клони,

към тях, а нежното лице

си крия в царствена корона.

 

Но те – свободни същества -

все вятъра безгрижен гонят

и с пърхащите си крилца

транзит прехвърчат мойте клони.

 

Безплодна лятото броя

отрупаните чужди клони.

Защо, о, Боже, без крила

създаде моята персона?!

 

А после идва есента

и крее тъжната корона.

И цяла зима пролетта

очаквам. Вече сто сезона.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелиса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления и тук!!!
  • пролетта ще дойде...
    дори и след сто сезона!

    поздравления, Нели...
    имаш криле!!!
  • Тошко, благодаря и за стихото, и за доверието (в чувала с песните )
  • Докато за пчели и дъжд
    мечтаеш в тъмната си зона,
    да ти се лисне изведнъж
    на тайно готви се мусона.

    Короната затуй си дръж
    далеч от мисли за триона;
    кажи на песимизма "Къш",
    недей да си кривиш фасона.

    Дори сезонът да е сух,
    недей да губиш бодър дух
    и дай с предпролетно броене.

    Чувала песни развържи,
    та да изхвръкне вън с бръмчене
    роякът, който там жужи.
  • Благодаря ви!
    Роузи, дано да си права! Жари, хуморът е житейски правдив,
    нали? Бел, и твоето цвете, и моят Йори имат заслуга. Феичке, добре дошла! Борко и Зап, прочетено с мрънкащ тон не е тъжно Бароне, благодаря, коментарът ти ме прави щастлива! Нина, радвам се на отзива ти! Майсторе, благодаря за хубавото стихче!
    За всички -

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....