vega666 (Младен Мисана)
1547 14282
22 nov 2022, 21:18

Безлуние 

  Poesía
403 12 8

През тези дни със маски карнавални
не виждам себе си - не се познах.
Светът изглежда толкова банално.
Потънал в сянката му ослепях.  

Безлуние кълни в кръвта ми,
карирана на хиляди петна.
И черен мак, саден преди години,
яви ми се насън - мистичен знак.  

Потъват хребетите под билата,
издигат мощни гребени вълни.
Докрай разтваря всичко необятното,
достига ни с небесни мълнии.  

Застанал на любимата скала,
отдавам се на печалта на мислите.
Спасение е само гибелта,
отнела всяко право на амнистия.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички, които спряха при този стих, за да го коментират, оценят и поставят в Любими! Пожелавам ви здраве и светли празници!
  • Съзерцавайки красотата и хармонията на Природата човек открива неподозирани тайни! Поздравления за чудесния стих!
  • Магично
  • Навява тъга, Младен, но е написан толкова прочувствено и образно. Както винаги поезията ти докосва!
  • Много ми харесва този стих, Младен! Прекрасна образност!
  • Само много ми се щеше да е друг финалът, но такъв е живота.
    Поздрави!
  • Страхотно е.
  • Винаги пишиш толкова красиво и...толкова тъжно, Младене! Талантът ти цъфти в тази гама. Много наситен стих, хареса ми!
Propuestas
: ??:??