Безлуние
През тези дни със маски карнавални
не виждам себе си - не се познах.
Светът изглежда толкова банално.
Потънал в сянката му ослепях.
Безлуние кълни в кръвта ми,
карирана на хиляди петна.
И черен мак, саден преди години,
яви ми се насън - мистичен знак.
Потъват хребетите под билата,
издигат мощни гребени вълни.
Докрай разтваря всичко необятното,
достига ни с небесни мълнии.
Застанал на любимата скала,
отдавам се на печалта на мислите.
Спасение е само гибелта,
отнела всяко право на амнистия.
© Младен Мисана All rights reserved.
