29 jul 2008, 19:19

безМетежно 

  Poesía
523 0 6

Спънах се в теб,

докато ме гонеше,

за да не падна.

Научи ме да летя,

без да си пърля

крилете в слънцето.

Да дишам дълбоко

под водата на мрака,

без да губя цвета.

Да пропадам

до дъното на небето

в ръцете ти,

които раждат

вселена за нас.


                                     На М.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??