29 июл. 2008 г., 19:19

безМетежно 

  Поэзия
524 0 6

Спънах се в теб,

докато ме гонеше,

за да не падна.

Научи ме да летя,

без да си пърля

крилете в слънцето.

Да дишам дълбоко

под водата на мрака,

без да губя цвета.

Да пропадам

до дъното на небето

в ръцете ти,

които раждат

вселена за нас.


                                     На М.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??