Спънах се в теб,
докато ме гонеше,
за да не падна.
Научи ме да летя,
без да си пърля
крилете в слънцето.
Да дишам дълбоко
под водата на мрака,
без да губя цвета.
Да пропадам
до дъното на небето
в ръцете ти,
които раждат
вселена за нас.
На М.
© Мария Василева Все права защищены