29.07.2008 г., 19:19 ч.

безМетежно 

  Поезия
525 0 6

Спънах се в теб,

докато ме гонеше,

за да не падна.

Научи ме да летя,

без да си пърля

крилете в слънцето.

Да дишам дълбоко

под водата на мрака,

без да губя цвета.

Да пропадам

до дъното на небето

в ръцете ти,

които раждат

вселена за нас.


                                     На М.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??