23 jun 2014, 22:37

Безмилостен порой

  Poesía » Civil
530 0 0

Любима моя Варна, как така

се случи във вода да тънеш?

Природата защо ли теб избра

и позволи в порои да потънеш?

 

Любима моя Варна, точно ти

ли трябва да изкупваш греховете?

С природата къде и кой сгреши,

невинните животи са отнети.

 

Любима моя Варна, в мъка плуваш,

разрухата тежи над всички нас.

Как трудно е сред скръб да съществуваш,

когато над живота нямаш власт.

 

Любима моя Варна, дръж се здраво,

сега те чакат и порои от сълзи.

Какво ли ще е туй сърце кораво,

природата решило да сломи?

 

Любима моя Варна, имай сили,

бъди велика, като твоето море.

А всички ний, които сме сгрешили,

природата урок ще ни даде.

 

Любима моя Варна, таз свещица

е за онези, дето Господ не опази.

Душата им да стане волна птица,

над тебе да кръжи и да те пази.

 

ПП: Посвещавам този стих на невинните жертви от наводнението в квартал. Аспарухово, гр. Варна. Поклон пред паметта им.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Уорендър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...