Безмилостен порой

Любима моя Варна, как така

се случи във вода да тънеш?

Природата защо ли теб избра

и позволи в порои да потънеш?

Любима моя Варна, точно ти

ли трябва да изкупваш греховете?

С природата къде и кой сгреши,

невинните животи са отнети.

Любима моя Варна, в мъка плуваш,

разрухата тежи над всички нас.

Как трудно е сред скръб да съществуваш,

когато над живота нямаш власт.

Любима моя Варна, дръж се здраво,

сега те чакат и порои от сълзи.

Какво ли ще е туй сърце кораво,

природата решило да сломи?

Любима моя Варна, имай сили,

бъди велика, като твоето море.

А всички ний, които сме сгрешили,

природата урок ще ни даде.

Любима моя Варна, таз свещица

е за онези, дето Господ не опази.

Душата им да стане волна птица,

над тебе да кръжи и да те пази.

ПП: Посвещавам този стих на невинните жертви от наводнението в квартал. Аспарухово, гр. Варна. Поклон пред паметта им.