23.06.2014 г., 22:37

Безмилостен порой

529 0 0

Любима моя Варна, как така

се случи във вода да тънеш?

Природата защо ли теб избра

и позволи в порои да потънеш?

 

Любима моя Варна, точно ти

ли трябва да изкупваш греховете?

С природата къде и кой сгреши,

невинните животи са отнети.

 

Любима моя Варна, в мъка плуваш,

разрухата тежи над всички нас.

Как трудно е сред скръб да съществуваш,

когато над живота нямаш власт.

 

Любима моя Варна, дръж се здраво,

сега те чакат и порои от сълзи.

Какво ли ще е туй сърце кораво,

природата решило да сломи?

 

Любима моя Варна, имай сили,

бъди велика, като твоето море.

А всички ний, които сме сгрешили,

природата урок ще ни даде.

 

Любима моя Варна, таз свещица

е за онези, дето Господ не опази.

Душата им да стане волна птица,

над тебе да кръжи и да те пази.

 

ПП: Посвещавам този стих на невинните жертви от наводнението в квартал. Аспарухово, гр. Варна. Поклон пред паметта им.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...