23.06.2014 г., 22:37

Безмилостен порой

531 0 0

Любима моя Варна, как така

се случи във вода да тънеш?

Природата защо ли теб избра

и позволи в порои да потънеш?

 

Любима моя Варна, точно ти

ли трябва да изкупваш греховете?

С природата къде и кой сгреши,

невинните животи са отнети.

 

Любима моя Варна, в мъка плуваш,

разрухата тежи над всички нас.

Как трудно е сред скръб да съществуваш,

когато над живота нямаш власт.

 

Любима моя Варна, дръж се здраво,

сега те чакат и порои от сълзи.

Какво ли ще е туй сърце кораво,

природата решило да сломи?

 

Любима моя Варна, имай сили,

бъди велика, като твоето море.

А всички ний, които сме сгрешили,

природата урок ще ни даде.

 

Любима моя Варна, таз свещица

е за онези, дето Господ не опази.

Душата им да стане волна птица,

над тебе да кръжи и да те пази.

 

ПП: Посвещавам този стих на невинните жертви от наводнението в квартал. Аспарухово, гр. Варна. Поклон пред паметта им.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...