Безмълвен

20 ene 2024, 17:49

Poesía » Filosófica, Civil

178 1 2

Когато Мракът повдигне

своята гневна ръка

и с надменно коварство развее

мракобесните си знамена:

Неволята с блага усмивка,

красяща величествен ствол,

на дървото с прозрачна покривка

ни учи на своя морал!

А кикотът грозен и древен

на Историята с двулични слова,

приканя с жест противен

живота на мними дела!

Прах, упоила дъбрави,

поднася своя коктейл.

Подмолни бодли в морави

премълчани – биват остър шрапнел!

Ах, защо те отрекоха Теб,

мило мое, малко Сърце?

И прокараха злобно-хищния ред,

в който пируват с очернени ръце!

01.05.2005г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2024-01-21T19:06:04+02:00

Благодаря за споделеното! Поздравления!
Andriana99 (Ева)

2024-01-20T18:24:07+02:00

Хубаво е, но ми идва много мрачно! Къде е Слъцето, къде е светлината? Стопли сърцето си и продължавай да пишеш!