ermalyk (Стоян Стоянов)
13

Jan 20, 2024, 5:49 PM

Безмълвен

Poetry » Philosophical, Civic

446 1 2

Когато Мракът повдигне

своята гневна ръка

и с надменно коварство развее

мракобесните си знамена:

Неволята с блага усмивка,

красяща величествен ствол,

на дървото с прозрачна покривка

ни учи на своя морал!

А кикотът грозен и древен

на Историята с двулични слова,

приканя с жест противен

живота на мними дела!

Прах, упоила дъбрави,

поднася своя коктейл.

Подмолни бодли в морави

премълчани – биват остър шрапнел!

Ах, защо те отрекоха Теб,

мило мое, малко Сърце?

И прокараха злобно-хищния ред,

в който пируват с очернени ръце!

01.05.2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Благодаря за споделеното! Поздравления!

2024-01-21T19:06:04+02:00
Andriana99 (Ева)

Хубаво е, но ми идва много мрачно! Къде е Слъцето, къде е светлината? Стопли сърцето си и продължавай да пишеш!

2024-01-20T18:24:07+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0