Безмълвен
Когато Мракът повдигне
своята гневна ръка
и с надменно коварство развее
мракобесните си знамена:
Неволята с блага усмивка,
красяща величествен ствол,
на дървото с прозрачна покривка
ни учи на своя морал!
А кикотът грозен и древен
на Историята с двулични слова,
приканя с жест противен
живота на мними дела!
Прах, упоила дъбрави,
поднася своя коктейл.
Подмолни бодли в морави
премълчани – биват остър шрапнел!
Ах, защо те отрекоха Теб,
мило мое, малко Сърце?
И прокараха злобно-хищния ред,
в който пируват с очернени ръце!
01.05.2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Стоянов Всички права запазени
