ermalyk (Стоян Стоянов)
13 2
20.01.2024 г., 17:49 ч.

Безмълвен 

  Поезия » Философска, Гражданска
195 1 2

Когато Мракът повдигне

         своята гневна ръка

и с надменно коварство развее

         мракобесните си знамена:

Неволята с блага усмивка,

         красяща величествен ствол,

на дървото с прозрачна покривка

         ни учи на своя морал!

А кикотът грозен и древен

         на Историята с двулични слова,

приканя с жест противен

         живота на мними дела!                            

Прах, упоила дъбрави,

         поднася своя коктейл.

Подмолни бодли в морави

         премълчани – биват остър шрапнел!

Ах, защо те отрекоха Теб,

         мило мое, малко Сърце?

И прокараха злобно-хищния ред,

         в който пируват с очернени ръце!

 

                              01.05.2005г.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за споделеното! Поздравления!
  • Хубаво е, но ми идва много мрачно! Къде е Слъцето, къде е светлината? Стопли сърцето си и продължавай да пишеш!
Предложения
: ??:??