12 ene 2012, 23:43

Безмълвен вик

  Poesía
2K 0 20

Далеч е пурпурният ален дъжд,

напред да гледам, не, не мога.

Ти бе мечтата, истинският мъж,

но в мен надига се тревога.

 

Че никога не ще те доближа,

плътта ти топла да почувствам.

Гордостта си леко да сниша,

да бъда твоя, да предчувствам...

 

Делят ни дни, години, векове.

От туй заболява ме душата,

крещи и вика с тез тихи редове,

донася скръб във тишината.

 

И ти не можеш да я чуеш днес,

страх я е дори да ти прошепне,

че ти си нейният красив подлец, 

без нежната ù устна да потрепне...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цуци Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надявам се нещата ми да се подобрят, но не обещавам дори и на себе си
  • Г-н Никифоров, по какво се различава ИСТИНАТА от всичките други ЗАБЛУДИ?И кое или какво я определя като такава? Не че нещо...просто ми е интересно )
  • Цвети, Истината е винаги Една! Няма две истини.Няма моя и твоя.
    Другото е заблуда
  • Прав си, argonik, има много по-слаби произведения от това, но аз бих ли писала тук, ако не ми беше направило впечатление това стихотворение? Тук има хляб, затова изразих мнение, защото има смисъл, надявам се! (или не)

    Бих се радвала, Цвети да ме разбере, нищо повече!
  • Отдавна някой не ме е наричал дете, подейства ми добре :D Браво, че сте си направили труда да ми пишете мотивиращо (някак си ). Трогната съм. И разбира се, че ще споря. Всеки има своята истина и трябва да я отстоява
    г-н Никифоров, от 5 годишна не спирам да чета, явно трябва да стана книжен плъх, за да ми помогне четенето в моето писане Наскоро получих писмо от един друг господин, което съдържаше цяла лекция, как да подобря писането си. Аз не мисля, че ще стане умишлено, ако въобще стане. Мисля, че ще се получи от самосебе си, плавно, с течение на годините. Ако разбира се продължа да пиша. Целта ми не е да пиша перфектно и ефектно, а просто да превръщам гнева си към света в нещо не толкова ужасно

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...