Далеч е пурпурният ален дъжд,
напред да гледам, не, не мога.
Ти бе мечтата, истинският мъж,
но в мен надига се тревога.
Че никога не ще те доближа,
плътта ти топла да почувствам.
Гордостта си леко да сниша,
да бъда твоя, да предчувствам...
Делят ни дни, години, векове.
От туй заболява ме душата,
крещи и вика с тез тихи редове,
донася скръб във тишината. ...