12.01.2012 г., 23:43

Безмълвен вик

2K 0 20

Далеч е пурпурният ален дъжд,

напред да гледам, не, не мога.

Ти бе мечтата, истинският мъж,

но в мен надига се тревога.

 

Че никога не ще те доближа,

плътта ти топла да почувствам.

Гордостта си леко да сниша,

да бъда твоя, да предчувствам...

 

Делят ни дни, години, векове.

От туй заболява ме душата,

крещи и вика с тез тихи редове,

донася скръб във тишината.

 

И ти не можеш да я чуеш днес,

страх я е дори да ти прошепне,

че ти си нейният красив подлец, 

без нежната ù устна да потрепне...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цуци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надявам се нещата ми да се подобрят, но не обещавам дори и на себе си
  • Г-н Никифоров, по какво се различава ИСТИНАТА от всичките други ЗАБЛУДИ?И кое или какво я определя като такава? Не че нещо...просто ми е интересно )
  • Цвети, Истината е винаги Една! Няма две истини.Няма моя и твоя.
    Другото е заблуда
  • Прав си, argonik, има много по-слаби произведения от това, но аз бих ли писала тук, ако не ми беше направило впечатление това стихотворение? Тук има хляб, затова изразих мнение, защото има смисъл, надявам се! (или не)

    Бих се радвала, Цвети да ме разбере, нищо повече!
  • Отдавна някой не ме е наричал дете, подейства ми добре :D Браво, че сте си направили труда да ми пишете мотивиращо (някак си ). Трогната съм. И разбира се, че ще споря. Всеки има своята истина и трябва да я отстоява
    г-н Никифоров, от 5 годишна не спирам да чета, явно трябва да стана книжен плъх, за да ми помогне четенето в моето писане Наскоро получих писмо от един друг господин, което съдържаше цяла лекция, как да подобря писането си. Аз не мисля, че ще стане умишлено, ако въобще стане. Мисля, че ще се получи от самосебе си, плавно, с течение на годините. Ако разбира се продължа да пиша. Целта ми не е да пиша перфектно и ефектно, а просто да превръщам гнева си към света в нещо не толкова ужасно

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...