12.01.2012 г., 23:43

Безмълвен вик

2K 0 20

Далеч е пурпурният ален дъжд,

напред да гледам, не, не мога.

Ти бе мечтата, истинският мъж,

но в мен надига се тревога.

 

Че никога не ще те доближа,

плътта ти топла да почувствам.

Гордостта си леко да сниша,

да бъда твоя, да предчувствам...

 

Делят ни дни, години, векове.

От туй заболява ме душата,

крещи и вика с тез тихи редове,

донася скръб във тишината.

 

И ти не можеш да я чуеш днес,

страх я е дори да ти прошепне,

че ти си нейният красив подлец, 

без нежната ù устна да потрепне...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цуци Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надявам се нещата ми да се подобрят, но не обещавам дори и на себе си
  • Г-н Никифоров, по какво се различава ИСТИНАТА от всичките други ЗАБЛУДИ?И кое или какво я определя като такава? Не че нещо...просто ми е интересно )
  • Цвети, Истината е винаги Една! Няма две истини.Няма моя и твоя.
    Другото е заблуда
  • Прав си, argonik, има много по-слаби произведения от това, но аз бих ли писала тук, ако не ми беше направило впечатление това стихотворение? Тук има хляб, затова изразих мнение, защото има смисъл, надявам се! (или не)

    Бих се радвала, Цвети да ме разбере, нищо повече!
  • Отдавна някой не ме е наричал дете, подейства ми добре :D Браво, че сте си направили труда да ми пишете мотивиращо (някак си ). Трогната съм. И разбира се, че ще споря. Всеки има своята истина и трябва да я отстоява
    г-н Никифоров, от 5 годишна не спирам да чета, явно трябва да стана книжен плъх, за да ми помогне четенето в моето писане Наскоро получих писмо от един друг господин, което съдържаше цяла лекция, как да подобря писането си. Аз не мисля, че ще стане умишлено, ако въобще стане. Мисля, че ще се получи от самосебе си, плавно, с течение на годините. Ако разбира се продължа да пиша. Целта ми не е да пиша перфектно и ефектно, а просто да превръщам гнева си към света в нещо не толкова ужасно

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...