Jan 12, 2012, 11:43 PM

Безмълвен вик

  Poetry
2K 0 20

Далеч е пурпурният ален дъжд,

напред да гледам, не, не мога.

Ти бе мечтата, истинският мъж,

но в мен надига се тревога.

 

Че никога не ще те доближа,

плътта ти топла да почувствам.

Гордостта си леко да сниша,

да бъда твоя, да предчувствам...

 

Делят ни дни, години, векове.

От туй заболява ме душата,

крещи и вика с тез тихи редове,

донася скръб във тишината.

 

И ти не можеш да я чуеш днес,

страх я е дори да ти прошепне,

че ти си нейният красив подлец, 

без нежната ù устна да потрепне...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цуци All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надявам се нещата ми да се подобрят, но не обещавам дори и на себе си
  • Г-н Никифоров, по какво се различава ИСТИНАТА от всичките други ЗАБЛУДИ?И кое или какво я определя като такава? Не че нещо...просто ми е интересно )
  • Цвети, Истината е винаги Една! Няма две истини.Няма моя и твоя.
    Другото е заблуда
  • Прав си, argonik, има много по-слаби произведения от това, но аз бих ли писала тук, ако не ми беше направило впечатление това стихотворение? Тук има хляб, затова изразих мнение, защото има смисъл, надявам се! (или не)

    Бих се радвала, Цвети да ме разбере, нищо повече!
  • Отдавна някой не ме е наричал дете, подейства ми добре :D Браво, че сте си направили труда да ми пишете мотивиращо (някак си ). Трогната съм. И разбира се, че ще споря. Всеки има своята истина и трябва да я отстоява
    г-н Никифоров, от 5 годишна не спирам да чета, явно трябва да стана книжен плъх, за да ми помогне четенето в моето писане Наскоро получих писмо от един друг господин, което съдържаше цяла лекция, как да подобря писането си. Аз не мисля, че ще стане умишлено, ако въобще стане. Мисля, че ще се получи от самосебе си, плавно, с течение на годините. Ако разбира се продължа да пиша. Целта ми не е да пиша перфектно и ефектно, а просто да превръщам гнева си към света в нещо не толкова ужасно

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...